Кейк или кекс? Прост въпрос, но се оказа, че отговорът е изненадващ – у нас думата “кейк” е яко побългарена, и търсенията в Гугъл за кекс са стотина пъти повече, отколкото тези за кейк. Това пък води до трудно намиране на рецепти за кекс, особено, когатоискате да направите кейк:)
ога да ви препоръчам една добра сбирка от рецепти за кекс – а на вшата фантазия и вкус оставям избора на десерт.
Пълнен шаран – така се посреща Никулден
Малко информация за идващият Никулден, свързаните с празника традиции и рецепта за пълнен шаран.
Шаран за Никулден
Никулден е уважаван и почитан от българите от най-дълбока древност и на този така тачен християнски празник задължително на масата ни винаги присъства пълнен шаран, апетитна рибена чорба или някакви други характерни за празника рецепти с риба. Никулден е денят на Свети Никола – Чудотворец, който според старите легенди е закрилник на абсолютно всички, които са в морето, по реките и езерата. На този най-чист празник в последния месец на годината ( 06. 12 ) традицията повелява да се приготви богата трапеза в чест на Свети Никола, като на най-важното място на отрупаната с разнообразни рибни ястия празнична трапеза се слага пълнен шаран. Ако поради финансови причини не можете да си позволите шаран, задължително е на масата да има нкаква риба – каквато и да е тя.
Шаранът се приготвя в жертва на Свети Никола – Чудотворец и се вярва, че който хапне на този голям празник шаран, него болест не го хваща. Шаранът обаче традиционно е необходимо да бъде с люспички, тъй като голият шаран пак според поверията носи нищета и бедност. Предвидливата готвачка е наясно, че колкото никулденският шаран е по – едър, толкова по – хубав става. Естествено освен традиционния шаран на масата намират място много и разнообразни ястия с риба, приготвени по традиционни нашенски рецепти с риба. На Никулден се честват всички морски вълци, рибари, именници както и град Бургас, където Никулден ( 06. 12 ) е обявен за празник на града.
Палачинки
Уф, повече до Никулден няма да близна риба, а ей сега сядам да си направя едни палачинки, докато във фурната се пече баницата.
Из главата ми се въртят какви ли не мисли за ядене – от печено прасенце, до пълнена пуйка, вратни пържолки, флейки, бутчета, шунка…ама ще трябва да изчакам малко и подхранването след диетата да бъде рвномерно.
Плюскането явно не е богоугодно, и не случайно си е грях…който е присъщ на много лакомници.
Палачинките са почти готови, баницата се запече и доби приятн златист цвят – ставам да хапна – и добър апетит!